
Звучи ли ти познато?
Детето преживява много, но невинаги знае как да го обясни. А когато няма думи за чувствата си, идват мълчание, избухване и затваряне в себе си. Това често се вижда в малки ежедневни моменти като тези:
- Разстройва се, но не може да каже точно защо.
- Ядосва се, затваря се или избухва привидно внезапно.
- На въпроси като „Как си?“ или „Как се чувстваш?“ отговаря с мълчание или „Не знам“.
- Има нужда от подкрепа, но не успява да я поиска с думи.
Това не е липса на желание за споделяне. Много често е знак, че детето все още няма език за своя вътрешен свят.
Защо е важно?
Когато детето разбира по-добре чувствата си, то започва по-добре да разбира и себе си.
Да говорим с децата за емоциите е изключително важно. Част е от това да им помогнем да растат по-уверени, по-спокойни и по-свързани със себе си. Когато едно дете започне да разпознава какво чувства, то споделя по-лесно, по-лесно търси подкрепа и по-лесно преминава през трудните моменти.
Това не се случва с един голям разговор. Случва се бавно, с малки истински моменти, в които детето усеща, че чувствата му имат място и че има кой да ги чуе.